Тази област на изследване показва доколко законодателството в България и институционалната среда подкрепят и улесняват гражданското участие. Тя включва два индикатора: от една страна - законите, регламентиращи различните нива на участие – информиране, консултации и партньорство, а от друга – наличието на институции, мрежи и медии, създаващи условия за участие.

Подобно на предходните оценки на Индекса,  анализът отново показва, че институционалната среда е с по-ниска оценка от законодателната. Може да се заключи, че в изследвания период в правната ни рамка има развитие по отношение на диалога и партньорството, без това, обаче да е довело до съществен напредък в практическото реализиране на тези форми на участие. На местно ниво по-значително е развитието на регулаторната рамка по отношение на процеса на обществено консултиране на проекти на нормативни актове.

Анализът показва, че гражданското участие е обезпечено с подобаващ пакет закони и наредби, но проблемът е в тяхното прилагане и институционално разбиране. Вземащите решения и на местно, и на национално ниво все още възприемат гражданското участие като излишно допълнително усилие, през което трябва да покажат, че са минали, вместо като процес на диалог, обогатяване на гледните точки и използване на ресурса от експертиза и информация на гражданите. Причината за ниската оценка в тази област е най-вече в това, че правната среда сама по себе си не е достатъчна, за да гарантира качествено и резултатно взаимодействие между гражданите и властимащите. Нужно е да се работи институционално по посока познаването, разбирането и ефективното прилагане на законовите и нормативните изисквания за гражданско участие.

Тази област цели да изследва доколко съществуват практики и инициативи на гражданско участие и доколко активни са самите граждани.

Това е област, бележеща висок ръст на оценката в сравнение с предходния период. Броят на гражданските инициативи расте, въпреки (или, поради) липсата на диалог с институциите. Запазва се цялостната тенденция за повишение на гражданската активност и почти всички проявления на гражданско участие следват този ръст, с различен интензитет и амплитуди във времето. Появяват се и форми „отвъд системните“, които гражданите считат за по-ефективни и гъвкави.

Епидемията от COVID-19 естествено провокира акции на доброволчество, дарителство и други форми на взаимопомощ, макар че в хода на кризата се наблюдава обратна тенденция към повторно „затваряне“. Традиционните за граждански сектор дейности като застъпничество, разработване на становища, подписки и петиции, подаването на сигнали до институции и медиите все пак увеличават значението си. Периодът е белязан и от отделни „изригвания“ на протестна енергия. Организациите на гражданското общество участват и в различни процеси с консултативен характер, но остава усещането за формалност на провежданите събития. Липсват достатъчно механизми за онлайн участие, а подобряването на комуникацията между граждани и институции все още е сред най-важните препоръки.

В рамките на тази област се изследва какъв е резултатът от предприетите граждански инициативи и водят ли те до промяна на средата – правна, социална и институционална.

Според гражданските организации и неформалните групи най-ефективни форми на участие са дискусиите, застъпническите кампании и подаването на сигнали до медиите, докато мнението на институциите е, че най-ефективно е подаването на жалби, заявления за достъп до обществена информация и изпращане на писма до институциите.

Преобладават формалните публични обсъждания и консултации с незначително отчитане на мнението на гражданите. В същото време се отбелязва, че институциите са използвали COVID-19 като претекст за ограничаване на достъпа на гражданите до тях и съответно на възможностите за гражданско участие и контрол, както и ефекта от него. В някои общини се отчита повишаване на интереса на местните власти към предложенията на граждани, но също и неспособността им да се справят, когато те са разнопосочни.

Гражданите и обществото като цяло са станали по-активни. В резултат от протестите през 2020 г. има промяна и в политическия контекст. В социалния сектор се наблюдава положителна промяна в следствие активността и обединението на гражданските организации.

Въпреки малкия брой споделящи мнението, че гражданското участие е предизвикало промяна в политическия, икономически и социален контекст в страната, е за отбелязване, че е налице увеличение с над два пъти по този показател, в сравнение с предишното проучване.