switch in English
Натисни вагона за повече информация
3.21
Среда
Натисни вагона за повече информация
4.38
Практики
Натисни вагона за повече информация
3.75
Ефект
Натисни локомотива за повече информация
Обща оценка
3.78
Затвори
3.21

Среда

Тази област на изследване показва доколко законодателството в България и институционалната среда подкрепят и улесняват гражданското участие. Тя включва два индикатора: от една страна - законите, регламентиращи различните нива на участие – информиране, консултации и партньорство, а от друга – наличието на институции, мрежи и медии, създаващи условия за участие.

Подобно на предходните оценки на Индекса,  анализът отново показва, че институционалната среда е с по-ниска оценка от законодателната. Може да се заключи, че в изследвания период в правната ни рамка има развитие по отношение на диалога и партньорството, без това, обаче да е довело до съществен напредък в практическото реализиране на тези форми на участие. На местно ниво по-значително е развитието на регулаторната рамка по отношение на процеса на обществено консултиране на проекти на нормативни актове.

Анализът показва, че гражданското участие е обезпечено с подобаващ пакет закони и наредби, но проблемът е в тяхното прилагане и институционално разбиране. Вземащите решения и на местно, и на национално ниво все още възприемат гражданското участие като излишно допълнително усилие, през което трябва да покажат, че са минали, вместо като процес на диалог, обогатяване на гледните точки и използване на ресурса от експертиза и информация на гражданите. Причината за ниската оценка в тази област е най-вече в това, че правната среда сама по себе си не е достатъчна, за да гарантира качествено и резултатно взаимодействие между гражданите и властимащите. Нужно е да се работи институционално по посока познаването, разбирането и ефективното прилагане на законовите и нормативните изисквания за гражданско участие.

 

4.38

Практики

Тази област цели да изследва доколко съществуват практики и инициативи на гражданско участие и доколко активни са самите граждани.

Това е област, бележеща висок ръст на оценката в сравнение с предходния период. Броят на гражданските инициативи расте, въпреки (или, поради) липсата на диалог с институциите. Запазва се цялостната тенденция за повишение на гражданската активност и почти всички проявления на гражданско участие следват този ръст, с различен интензитет и амплитуди във времето. Появяват се и форми „отвъд системните“, които гражданите считат за по-ефективни и гъвкави.

Епидемията от COVID-19 естествено провокира акции на доброволчество, дарителство и други форми на взаимопомощ, макар че в хода на кризата се наблюдава обратна тенденция към повторно „затваряне“. Традиционните за граждански сектор дейности като застъпничество, разработване на становища, подписки и петиции, подаването на сигнали до институции и медиите все пак увеличават значението си. Периодът е белязан и от отделни „изригвания“ на протестна енергия. Организациите на гражданското общество участват и в различни процеси с консултативен характер, но остава усещането за формалност на провежданите събития. Липсват достатъчно механизми за онлайн участие, а подобряването на комуникацията между граждани и институции все още е сред най-важните препоръки.

3.75

Ефект

В рамките на тази област се изследва какъв е резултатът от предприетите граждански инициативи и водят ли те до промяна на средата – правна, социална и институционална.

Според гражданските организации и неформалните групи най-ефективни форми на участие са дискусиите, застъпническите кампании и подаването на сигнали до медиите, докато мнението на институциите е, че най-ефективно е подаването на жалби, заявления за достъп до обществена информация и изпращане на писма до институциите.

Преобладават формалните публични обсъждания и консултации с незначително отчитане на мнението на гражданите. В същото време се отбелязва, че институциите са използвали COVID-19 като претекст за ограничаване на достъпа на гражданите до тях и съответно на възможностите за гражданско участие и контрол, както и ефекта от него. В някои общини се отчита повишаване на интереса на местните власти към предложенията на граждани, но също и неспособността им да се справят, когато те са разнопосочни.

Гражданите и обществото като цяло са станали по-активни. В резултат от протестите през 2020 г. има промяна и в политическия контекст. В социалния сектор се наблюдава положителна промяна в следствие активността и обединението на гражданските организации.

Въпреки малкия брой споделящи мнението, че гражданското участие е предизвикало промяна в политическия, икономически и социален контекст в страната, е за отбелязване, че е налице увеличение с над два пъти по този показател, в сравнение с предишното проучване.

Информация за доклада

Изтегли