switch in English

Методология

I. ВЪВЕДЕНИЕ

Сдружение Форум Гражданско Участие (ФГУ) е мрежа от над 100 неправителствени организации от цялата страна, активно работещи за подобряване на средата и практиките на участие във вземането на решения на местно и национално ниво. Стремежът на мрежата е да създаде реални условия и да провокира повече активност сред гражданските организации, за да участват пълноценно в процесите на формулиране на политики и да изискват отчетност от публичните власти.

Контекст

Идеята за разработване на методологията и индекса е вдъхновена от постоянната динамика на активността на гражданите и организациите в България. Има различни по тематика и мащаб проявления на гражданска активност, а степента им на въздействие и ефектът от тях са с променлив успех. Нормативната база, в която работят НПО на местно и на национално ниво не регламентира в достатъчна степен общественото участие и това дава възможност на институциите да пренебрегват или формализират гражданските инициативи и предложения.

Съществуват множество изследвания на законовата регламентация и устойчивостта на гражданските организации, на свободата на медиите и отвореността на местите власти към гражданите и НПО. Те показват в динамика развитието на институционалната среда, касаеща възможностите за участие. Но до 2015 г. все още не беше правено задълбочено, цялостно изследване на проявленията и най-вече – въздействието на гражданските инициативи и следата, която те оставят след себе си. Дали развиващата се среда действително предизвиква по-голяма активност и дали мобилизирането на обществена енергия води до конкретни промени в политиките и решенията, вземани от избраните да управляват?

Индексът на гражданското участие в България

В отговор на тези въпроси Форум Гражданско Участие се зае с предизвикателната задача да следи периодично три взаимосвързани аспекта на гражданското участие. От една страна – средата, в която то се развива – при какви условия и на каква нормативна база протича диалогът между граждани и институции. От друга страна – колко често и какви инструменти използват гражданите и организациите, за да се включат в процеса на вземане на решения. И най-вече – какъв е ефектът от прилагането на различните механизми за гражданско участие, какво е въздействието им върху работата на местните и национални власти и решенията, които те вземат.

Дефиниция

За целите на изследването под „гражданско участие” разбираме: „Действия и инициативи на граждани, граждански групи и организации, които водят до промяна в политиките и влияят върху управленските решения на различните нива”.

Периодичност на изследването

Методологията беше разработена през 2015 година от Форум Гражданско Участие в партньорство с Български център за нестопанско право, с финансовата помощ на програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на ЕИП и Фондация „Чарлз Стюарт Мот”. Изследването се извършва веднъж на две години, а резултатите се представят на Биенале на гражданското участие пред НПО, медии и представители на местни и национални институции. Изводите и препоръките служат за основа и идеи за по-успешни стратегии за стимулиране на активното гражданско участие.

Първото измерване на Индекса на гражданското участие беше реализирано през 2015 г. Получената оценка е 3.39 и тя показва състояние на развиващо се гражданско участие. Повече информация за Индекса, както и доклад с изводи и препоръки по отделните области и индикатори може да бъде намерен на index.fgu.bg.

​​II. ПОДХОДИ ЗА СЪБИРАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ:

  1. Преглед на правната рамка и на съществуващи други индикатори, свързани с участието на гражданите.
  2. Онлайн анкетно проучване за събиране на информация за проявленията и ефекта от гражданско участие
  3. Социологическо (омнибус) проучване за измерване на гражданската активност
  4. Експертна група – състои се от представители на граждански организации и експерти, работещи в различни сфери на местно и на национално ниво. Участниците в експертната група дават оценка по шестте показателя, обособени в трите области на изследванe 

​III. СКАЛА НА ОЦЕНЯВАНЕ:

По всеки индикатор членовете на експертната група поставят оценки от 1 до 6. Крайната оценка е средноаритметично от индивидуалните оценки със следното тълкувание:

Оценка от 1.00 до 2.99 означава състояние на слабо или неразвито гражданско участие (липса на подкрепящо законодателство; липса или слабо развита институционална среда, включително и компетенции на организациите; липса или спорадични прояви на гражданско участие, нулев ефект от проявленията на гражданско участие върху политиките и върху отношението на институциите.)

Оценка от 3.00 до 4.99 означава състояние на развиващо се гражданско участие. Съществува законодателство, регламентиращо механизми на гражданско участие; отделни форми на гражданско участие се практикуват, има някои институции и граждани, които считат участието за важно, но усилията им са нерезултатни. Ефектът от гражданското участие все още не е видим; ползите от гражданското участие не са ясно разбрани и не водят до промяна.  

Оценка от 5.00 до 6.00 означава състояние на развито гражданско участие. (Наличие на благоприятна законодателна и институционална среда, подкрепяща прилагането на механизмите на гражданско участие, спазване и прилагане на законовите и демократични норми и принципи, практикуване на различни форми на гражданско участие, усещане у гражданите, че реално участват при вземането на решения, а по отношение на институциите – че гражданското участие е елемент от процеса на вземане на решения). Гражданските действия оказват влияние върху решенията, които управляващите вземат и водят до промяна в политиките. 

Относителна тежест на отделните части:

Фокусът на настоящия индекс е преди всичко върху ефекта от проявите на гражданско участие, изследва се промяната, до която то води. Поради това, при определянето на крайната оценка, се използва следната формула за относителна тежест на трите области:

Област 1 – 30%

Област 2 – 30%

Област 3 – 40%

Крайна оценка = О1 х 30% + О2 х 30% + О3 х 40%                          

Пример: 3,6 х 30% + 2,7 х 30% + 4,0 х 40% = 1,08 + 0,81 + 1,6 = 3,49

 

​​IV. ОБЛАСТИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ

Област 1: СРЕДА НА ГРАЖДАНСКОТО УЧАСТИЕ

1.1. Законодателство (правна и нормативна рамка)

  • Уредени ли са на законово ниво различни форми на пряка демокрация – референдуми (национален и местен), граждански инициативи и др.; имат ли право гражданите сами да инициират провеждането им? Съществуват ли рестриктивни изисквания или ограничения за прилагане на различните форми на пряка демокрация от гражданите? Взетите решения задължителни ли са за институциите?
  • Уредено ли е законово правото на сдружаване и как се прилага?
  • Какви са формите на гражданско участие, предвидени в законодателството? Задължителни или препоръчителни са те?  Регламентирана ли е възможността за създаване на обществени съвети и други консултативни структури?
  • Регламентирани ли са задължения на институциите да провеждат обществени консултации и обсъждания на закони, политики и стратегически документи (предвиденият законов срок за това достатъчен ли е; форматът на консултациите позволява ли достъп на заинтересованите страни, граждани и организации)? Законопроектите и предложенията за решения на местни и държавни институции съпътствани ли са от информация относно проведената обществена консултация и резултатите от нея?
  • Регламентирана ли е възможността на гражданите да правят предложения, да предлагат петиции и да организират протести и демонстрации като форми на гражданска позиция?
  • Задължени ли са институциите да обявяват законодателните си програми (в това число на стратегически документи) предварително? Регламентирано ли е задължение на институциите да публикуват стенограми и протоколи от заседания на публично избраните си органи (от заседания на комисии в Народното събрание, Общински съвети, Министерски съвет) и да предоставят обратна връзка по отношение на направени предложения и становища. Ако подобни задължения са регламентирани, то те изпълняват ли се коректно от институциите?
  • Каква е динамиката в законодателството (промени в ЗРР, ЗНА и др.)? Работещо ли е то?         

​ 1.2. Институционална среда (държавни  и не-държавни институции)  

  • Съществуват ли активни граждански организации, мрежи, коалиции от организации или неформални групи, които участват в обществени консултации и/или могат да влияят на формирането на политики (на национално и на местно ниво)?
  • Има ли приети стратегически документи/ стандарти, които насърчават включването на гражданите и гражданските организации в процеса на вземане на решения? Разработени и публикувани ли са наръчници или указания как гражданите да участват?
  • Администрацията (централна и местна) създава ли структури за обществено консултиране и включва ли граждани и граждански организации в тях?
  • Създали ли са институциите (нациoнални и местни) достатъчно улеснения за участие на гражданите - като онлайн инструменти за консултации, публикуване на ясна и разбираема предварителна информация, определяне на отговорни лица? Предвиден ли е бюджет за това? По какъв начин в законодателството фигурата на националния и местния омбудсман подпомагат гражданското участие?   
  • Създали ли са институциите на национално ниво структури за взаимодействие с гражданите?
  • Има ли медии (на национално и местно ниво), които отразяват гражданските инициативи и резултата/ ефекта от тях?

Област 2: ПРАКТИКИ/ ПРОЯВЛЕНИЯ НА ГРАЖДАНСКОТО УЧАСТИЕ

2.1. Инициативи на гражданско участие                                                                                   

  • Използват ли се различни форми на гражданско участие като референдуми, граждански инициативи (вкл. европейски граждански инициативи), граждански форуми, петиции (вкл. в Интернет), граждански панели за обсъждане на местни или национални политики и др.?
  • Възползват ли се гражданите от правото си да подават заявление за търсене на информация от различни институции и как институциите изпълняват своите задължения по ЗДОИ?
  • Организират ли институциите обществени обсъждания? Участват ли гражданите и техните организации в публични обсъждания на проектите на закони/стратегии / програми и др.:
    • Търсят ли предварително информация и материали?
    • Успяват ли да изработят компетентни становища и предложения за акта, който се консултира, в определения срок?
    • Дават ли институциите обратна връзка за получените предложения и становища, както и обосновано обяснение кои от тях са възприети, кои не са приети и с какви мотиви?
  • Има ли участие на граждани и граждански организации в работни групи за разработване на проекти на актове на администрацията (закони, стратегии и програми на национални и местни институции, наредби на общински съвети и др.)?
  • Използват ли се активно социалните мрежи за изразяване на гражданска позиция, за консолидиране на мнение, за застъпнически кампании?

2.2. Активни граждани                                                                                                                       

  • Доколко гражданите следят обществено-политическия живот? Запознати ли са с решенията и политиките, които се обсъждат/ приемат от местната власт и националните институции?
  • Популярни ли са доброволческите инициативи, даряват ли хората за каузи, членуват ли в организации?
  • Получават ли гражданските инициативи и действия широка обществена подкрепа и участие?

Област 3: ЕФЕКТ (ВОДИ ЛИ ДО ПРОМЕНИ ГРАЖДАНСКОТО УЧАСТИЕ)

3.1. Резултат от гражданските инициативи/ участие                                                          

  • Постигнати ли са и в каква степен целите на реализираните инициативи/ консултации? Последвала ли е промяна в разглежданите проекти на документи/ решения?
  • Има ли реален резултат от представените от гражданите искания/ предложения/ становища –какви стъпки са предприети, за да се продължи започнатото чрез гражданската активност?
  • В кои сфери е най-ефективно гражданското участие?
  • Кои форми на гражданско участие са най-успешни? На кое ниво – местно, регионално или национално?
  • Как новите форми на гражданско участие, въведени през последните две години се отразяват на средата? Какъв е ефектът от тези промени?
  • Какъв е ефектът от прилагането на различните форми на гражданско участие? Формално и реално прилагане? Практики.

3.3. Промяна в средата

  • Постига ли се промяна в нормативната рамка/ в политиките - как се е променил политическият, икономически и социален контекст в резултат на гражданските инициативи?
  • Има ли промяна в отношението на институциите към гражданското участие?
  • Наблюдава ли се повишена гражданска активност, повишили ли са се капацитетът на организациите и ефективносттта на инициативите?
  • Наблюдава ли се по-добра координация и организираност на гражданите и НПО – в групи, организации, мрежи, коалиции?
  • Наблюдава ли се промяна в отношението на медиите към гражданската активност?
  • Как се променя средата през последните две години – протести, проведени национални и местни референдуми, последствия и ефект от различните форми и практики? Добри практики (квартални съвети, обществени обсъждания, консултативни органи) и тяхното въздействие. Успяват ли да се наложат? Ако да, как? Ако не, защо? Законово-определените и задължителните и еднократните как се случват и дали се вижда въздействие?