Тази област на изследване показва доколко законодателството в България и институционалната среда подкрепят и улесняват гражданското участие. Тя включва два индикатора: от една страна - законите, регламентиращи различните нива на участие – информиране, консултации и партньорство, а от друга – наличието на институции, мрежи и медии, създаващи условия за участие.

Правната рамка през 2016-2017 е доразвита по отношение на предоставянето на информация и по отношение на провеждане на обществени консултации. Знакови промени се осъществиха в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Закона за нормативните актове, Закона за регионално развитие, Закона за достъп до информация. Законодателството обаче остава формално и заложените промени не успяват да се превърнат в устойчиви практики.

Все още не е приет закон, регламентиращ доброволчеството – един от предпочитаните инструменти на гражданско участие. Специфичен проблем е и прилагането на режима на държавна помощ при финансиране на граждански инициативи и дейности на НПО.

Влошаването на медийната среда има силно отражение върху гражданския сектор. От една страна това води до консолидиране на коалиции по важни въпроси, но от друга сериозно ерозира доверието в сектора.

Секторът е разнороден: това е положително за развитието на капацитет и експертиза в различни обществени сфери. От друга страна, наблюдава се негативна тенденция по отношение на организационен капацитет, достъп до ресурси и устойчивост.

Подобно на Индекс - 2015, анализът на индикатора показва, че институционалната среда е с по-ниска оценка от законодателната (в по-голяма степен от 2015 г.). Оценката е индикативна за ограниченията на законодателството като инструмент за социална промяна, както и за сложността на въпроса за осигуряване на благоприятна институционална среда за гражданско участие.

Тази област цели да изследва доколко съществуват практики и инициативи на гражданско участие и доколко активни са самите граждани.

Гражданските организации и неформални групи използват, макар и с различна интензивност, всички съществуващи форми на участие на местно, регионално и на национално равнище. Само 5% от анкетираните представители на неправителствения сектор не са участвали в нито една форма на гражданска активност през последните две години.

Според националното представително проучване от 2017, налице е ръст от 5% на участието на гражданите в граждански инициативи. Същевременно, проучването констатира значителни структурни промени в подкрепата и участието в различни инициативи. Основният фокус на активността е върху дарителски акции, следвано от местни инициативи.

Проучванията показват известен парадокс, свързан с образа на гражданските организации и способността им да мотивират гражданите да се включат в техните инициативи. НПО се професионализират и работят активно за промяна на политиките, но гражданите не са мотивирани да участват в тях. Неформалната гражданска активност и спонтанните, понякога и „стихийни” реакции бележат прогрес и по-голяма ефективност за постигане на резултати. Там обаче промяната е „на парче”, а на активността липсва дълбочина и дългосрочна ангажираност.

В рамките на тази област се изследва какъв е резултатът от предприетите граждански инициативи и водят ли те до промяна на средата – правна, социална и институционална.

Анкетираните организации, които са участвали в различни инициативи през последните две години (2016-2017), демонстрират сравнително висока степен на удовлетвореност от постигнатите резултати. Само 5% от тях твърдят, че инициативите не са довели до никакъв резултат. 56% от респондентите смятат, че желаният резултат е постигнат напълно или отчасти, а една трета от участниците определят постигнатите резултати като малки и незначителни.

Най-резултатните форми на гражданска активност са обществените форуми и дискусии. Веднага след тях в класацията се нареждат застъпническите кампании и подаването на сигнали до медиите. В дъното на класацията се подреждат референдумите. Несполучливият национален референдум от 2016 г. се отразява на оценката на ефективността на тази форма на пряка демокрация. Същевременно обаче местни кампании за референдуми през последната година са дадени за пример за активизиране на обществеността.

Действията на гражданските организации и неформални групи са видими в постигането на промени в нормативната рамка и в публичните политики. Макар и частични, резултатите, водещи до промяна в политиките и влияещи върху управленските решения на различните нива, са позитивен сигнал за развитието на гражданското общество в България. Желанието за промяна, обаче, изисква усилия за работа на ниво ценности и гражданско образование за основните принципи на демокрацията и върховенството на правото.