Тази област на изследване показва доколко законодателството в България и институционалната среда подкрепят и улесняват гражданското участие. Тя включва два индикатора: от една страна - законите, регламентиращи различните нива на участие – информиране, консултации и партньорство, а от друга – наличието на институции, мрежи и медии, създаващи условия за участие.

Основните изводи в резултат на проучванeто към 2015 година са, че законодателната среда в България създава основа за различни форми на гражданско участие, но с изключение на достъпа до информация, където има детайлна уредба, останалите форми (консултации, референдуми, граждански инициативи и други инструменти за диалог между институции и граждани) не са достатъчно добре регулирани.

Институционалната среда е оценена по-ниско от законодателната, което насочва към извода, че нормативната уредба не е достатъчно категорична и поради това дава възможност на институцииите да формализират процеса на гражданско участие.

Тази област цели да изследва доколко съществуват практики и инициативи на гражданско участие и доколко активни са самите граждани.

Основните изводи в тази сфера са, че съществува непознаване на същността и механизмите на различните форми на гражданско участие с изключение на виртуалните. Липсата на традиции и гражданско образование прави референдумите и общите събрания  неутвърдена форма на участие, но тя набира все повече сили – както и обществените консултации, които започват да привличат интереса на активните граждани и организации.

Гражданската активност през последните години се повишава. Като положителна тенденция се оценява създаденото „малцинство” активни граждани, които с действията си правят пробив в системата като демонстрират, че трябва да се участва, трябва да се протестира, трябва да се изразява позиция. Препятстващо гражданската активност и мотивация е обстоятелството, че от една страна, гражданите не знаят как да участват, а от друга страна, самата администрация действа на принципа на „препращането” по веригата или не предприема никакви действия.

В рамките на тази област се изследва какъв е резултатът от предприетите граждански инициативи и водят ли те до промяна на средата – правна, социална и институционална.

Усещането за слабо и недостатъчно гражданско участие преобладава сред участниците в изследването. Същевременно се регистрира тенденция към увеличаване броя на инициативи и действия на граждански организации и неформални групи, както и примери за конкретни резултати – промяна в политики, разрешаване на казуси, отмяна на нормативни актове.

За да може да се твърди, че средата е променена в резултат на гражданските инициативи, трябва да има гражданско участие в сферите, в които се разпределя основния финансов ресурс. В противен случай бихме имали мимикрия на гражданско участие и то може да се сведе „брошка“ (украшение) на държавното управление, без това да води до каквато и да било промяна.