Тази област изследва доколко законодателството и институционалната среда подкрепят и улесняват гражданското участие.

През периода липсват законодателни промени, свързани с участието на гражданите в нормотворческия процес. В правилниците за организацията и дейността на НС бяха направени изменения ограничаващи възможността на гражданите да мониторират дейността на парламента. Премахнато е изискването за протоколиране на резултата от гласуването по парламентарни групи в заседанията, липсва задължение за водене на стенографски протокол и аудио-визуален запис на всяко заседание на комисиите. Увеличава се политическо-партийната агитация за ограничаване на правата на гражданите. Бе внесен Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти, който е пореден пример за антидемократичната тенденция и съдържа противоречия с Конституцията на РБ, Европейската конвенция за правата на човека и правото на ЕС.

Същевременно бе приет IV национален план за глобалната инициатива „Партньорство за открито управление“, включващ мерки за създаване на Концептуална рамка за открито управление, изработване на предложения за промени в ЗПУГДВМС, подобряване режима на доброволчеството и др. а Съветът за развитие на гражданското общество, получи признание и от Европейската Комисия за добра практика.

Трябва да се отбележи, че и през 2023 г. равнището на доверие към почти всички основни държавни и недържавни институции ерозира, като за някои от тях нивата са критично ниски.

Тази област на индекса цели да изследва доколко съществуват практики на гражданско участие и доколко активни са самите граждани.    

Общата гражданска активност за последната година е около 50%, което потвърждава тенденцията от последните 5-6 години. Въпреки прилагания широк спектър от форми на участие през последните две години, настоящата оценка отразява известен спад. Според гражданските организации (ГО) най-често се използват форуми и дискусии, застъпнически кампании и изпращане на позиции до институциите, а според последните най-често се подават заявления за достъп до обществена информация и се участва в групи в социалните мрежи.

Като основен извод се откроява спорадичната мобилизация за гражданско участие, базирана на конкретни събития и дейности. Все още липсват консолидирани, трайно устойчиви и системно упражнявани граждански активности в различни направления – както за взаимодействие с, така и за контрол над институциите и политическите субекти.

Запазва се тенденцията на диференциация между по-малките групи с по-висок социално-икономически статус и образование, които са с по-висока готовност за гражданско действие и по-нискостатусните групи, които продължават да се дистанцират от гражданско участие.

В рамките на тази област се изследва какъв е бил резултатът от предприетите инициативи и това довело ли е до промяна на средата – правна, социална и институционална.

Гражданското участие е най-ефективно на местно ниво, като аргументите в тази посока са, че колкото по-близо са институциите до гражданите, толкова по-добре могат да видят проблемите им. От представителите на ГО само 11% отчитат, че са постигнали напълно целите на инициативите, но 53% отбелязват, че те са постигнати до голяма степен. Като най-ефективни инструменти се посочват застъпническите кампании и обществените обсъждания/консултации. Институциите, от своя страна, подреждат на първо място по ефективност обществените консултации. Като най-ниско ефективни са посочени формите на пряката демокрация - общи събрания на населението и референдуми, и това е единственото  съвпадение между мненията на двете групи. Основен фактор, възпиращ ГО от по-активно участие в граждански дейности и инициативи, според над 70% от тях, е липсата на достатъчно хора в екипа поради липсата на източници за финансиране.

Според гражданските организации, най-голяма е промяната в посока  натрупването на опит и повишаване на ангажираността, а повече от половината от представителите на институциите споделят мнението, че гражданското участие е предизвикало промяна в политическия, икономически и социален контекст в страната. Това е увеличение с над два пъти, в сравнение с предишното проучване.