switch in English

Методология

I. ВЪВЕДЕНИЕ

Сдружение Форум Гражданско Участие (ФГУ) е мрежа от над 100 неправителствени организации от цялата страна, активно работещи за подобряване на средата и практиките на участие във вземането на решения на местно и национално ниво. Стремежът на мрежата е да създаде реални условия и да провокира повече активност сред гражданските организации, за да участват пълноценно в процесите на формулиране на политики и да изискват отчетност от публичните власти.

Контекст

Идеята за разработване на методологията и индекса е вдъхновена от постоянната динамика на активността на гражданите и организациите в България. Има различни по тематика и мащаб проявления на гражданска активност, а степента им на въздействие и ефектът от тях са с променлив успех. Нормативната база, в която работят НПО на местно и на национално ниво не регламентира в достатъчна степен общественото участие и това дава възможност на институциите да пренебрегват или формализират гражданските инициативи и предложения.

Съществуват множество изследвания на законовата регламентация и устойчивостта на гражданските организации, на свободата на медиите и отвореността на местите власти към гражданите и НПО. Те показват в динамика развитието на институционалната среда, касаеща възможностите за участие. Но все още не е правено задълбочено, цялостно изследване на проявленията и най-вече – въздействието на гражданските инициативи и следата, която те оставят след себе си. Дали развиващата се среда действително предизвиква по-голяма активност и дали мобилизирането на обществена енергия води до конкретни промени в политиките и решенията, вземани от избраните да управляват?

Индексът на гражданското участие в България

В отговор на тези въпроси Форум Гражданско Участие се зае с предизвикателната задача да следи периодично три взаимосвързани аспекта на гражданското участие. От една страна – средата, в която то се развива – при какви условия и на каква нормативна база протича диалогът между граждани и институции. От друга страна – колко често и какви инструменти използват гражданите и организациите, за да се включат в процеса на вземане на решения. И най-вече – какъв е ефектът от прилагането на различните механизми за гражданско участие, какво е въздействието им върху работата на местните и национални власти и решенията, които те вземат.

Дефиниция

За целите на изследването под „гражданско участие” разбираме: Действия и инициативи на граждани, граждански групи и организации, които водят до промяна в политиките и влияят върху управленските решения на различните нива”.

Периодичност на изследването

Методологията е разработена през 2015 година от Форум Гражданско Участие в партньорство с Български център за нестопанско право, с финансовата помощ на програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на ЕИП и Фондация „Чарлз Стюарт Мот”. Изследването се извършва веднъж на две години, а резултатите се представят на Биенале на гражданското участие пред НПО, медии и представители на местни и национални институции. Изводите и препоръките служат за основа и идеи за по-добри стратегии за стимулиране на активното гражданско участие.

II. ПОДХОДИ ЗА СЪБИРАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ:

  1. Анализ на правната рамка  - подготвен доклад с изводи
  2. Анкетно проучване за събиране на информация за проявленията и ефекта от гражданско участие – обработени 425 въпросника от цялата страна;
  3. Социологическо (омнибус) проучване за измерване на гражданската активност – 1026 души национално – представителна извадка;
  4. Експертна група – състои се от представители на граждански организации и експерти, работещи в различни сфери на местно и на национално ниво. Участниците в експертната група дават оценка по шестте показатели, обособени в трите области на изследването.

 

III. СКАЛА НА ОЦЕНЯВАНЕ:

По всеки индикатор се дава оценка между 0 (слабо) и 6 (отлично).

Оценки от 0 до 2 означават състояние на слабо или неразвито гражданско участие (липса на подкрепящо законодателство; липса или слабо развита институционална среда, включително и компетенции на организациите; липса или спорадични прояви на гражданско участие, нулев ефект от проявленията на гражданско участие върху политиките и върху отношението на институциите.)

Оценки от 2,1 до 4 означават състояние на развиващо се гражданско участие. Съществува законодателство, регламентиращо механизми на гражданско участие; отделни форми на гражданско участие се практикуват, има някои институции и граждани, които считат участието за важно, но усилията им са нерезултатни. Ефектът от гражданското участие все още не е видим; ползите от гражданското участие не са ясно разбрани и не водят до промяна. 

Оценки от 4,1 до 6 означават състояние на развито гражданско участие. (Наличие и спазване на качествена законова и институционална среда, подкрепящи прилагането на механизмите на гражданско участие, практикуване на различни форми на гражданско участие, разбиране у гражданите, че реално участват при вземането на решения, а по отношение на институциите – че гражданското участие е елемент от процеса на вземане на решения). Гражданските действия оказват влияние върху решенията, които управляващите вземат и водят до промяна в политиките.

Относителна тежест на отделните части:

Фокусът на настоящия индекс е преди всичко върху ефекта от проявите на гражданско участие, изследва се промяната, до която то води. Поради това, при определянето на крайната оценка, ще се използва следната формула за относителна тежест:

Област 1 – 30%

Област 2 – 30%

Област 3 – 40%

Крайна оценка = О1 х 30% + О2 х 30% + О3 х 40%        

Пример: 3,6 х 30% + 2,7 х 30% + 4,0 х 40% = 1,08 + 0,81 + 1,6 = 3,49

IV. ОБЛАСТИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ

Област 1: СРЕДА НА ГРАЖДАНСКОТО УЧАСТИЕ

1.1. Законодателство (правна и нормативна рамка)

  • Уредени ли са на законово ниво различни форми на пряка демокрация – като референдуми (национален и местен), граждански инициативи и др. и това позволява ли гражданите сами да инициират провеждането им? Взетите решения задължителни ли са за институциите?
  • Регламентирано ли е задължение на институциите да провеждат обществени консултации на закони, политики и стратегически документи; срокът за това достатъчен ли е; форматът на консултацията позволява ли достъпност за заинтересованите граждани и организации?
  • Задължени ли са институциите да обявяват законодателните си програми (в това число на стратегически документи) предварително (в началото на мандата си, в началото на всяка календарана година от мандата, и т.н.);
  • Регламентирано ли е задължение на институциите да публикуват стенограми и протоколи от заседания на публично избраните си органи (от заседания на комисии в Народното събрание, Общински съвети, Министерски съвет).
  • Законопроектите и предложенията за решения на общинските съвети съпътстват ли се от обяснение дали е проведена обществена консултация и какъв е резултатът от нея?

1.2. Институционална среда

  • Има ли активни граждански организации, коалиции от организации или неформални групи, които се включват компетентно в обществени консултации или влияят на формирането на политики (на национално и на местно ниво)?
  • Използват ли се активно социалните мрежи за изразяване на гражданска позиция, за консолидиране на мнение, за застъпнически кампании?
  • Част ли е от държавната политика принципът на партньорство и на включване на гражданските организации в процеса на вземане на решения? Има ли приети стратегически документи/ стандарти в тази посока? Какви са практиките на администрацията (централна или местна) при включването на граждани и граждански организации в обществено-консултативни съвети?
  • Под какви форми се изразява държавната политика за гражданско участие – институциите създали ли са необходимите улеснения като онлайн консултации, обществени обсъждания, отговорни лица? Предвидили ли са бюджет за това?
  • Отразяват ли медиите коректно гражданските инициативи и резултата/ ефекта от тях?

Област 2: ПРАКТИКИ/ПРОЯВЛЕНИЯ НА ГРАЖДАНСКОТО УЧАСТИЕ

2.1. Инициативи на гражданско участие

  • Използват ли се различни форми на гражданско участие като референдуми, граждански инициативи (вкл. европейски граждански инициативи), граждански форуми, петиции (вкл. в Интернет), граждански панели за обсъждане на местни/или национални политики и др.?
  • Участват ли гражданите и техните организации в публични обсъждания за консултиране на проектите на закони/стратегии, които да дават възможност на всеки желаещ да се включи:
    • Търсят ли предварително информация и материали?
    • Успяват ли да изработят компетентни становища и предложения за акта, който се консултира, в определения срок?
    • Дава ли се обратна връзка за получените становища, кои от тях са възприети, кои не са приети и с какви мотиви?
  • Има ли участие на граждани и граждански организации в работни групи по изработването на проекти на актове на администрацията (закони, стратегии на национални и местни институции, наредби на общински съвети и др.)?

2.2. Активни граждани

  • Доколко гражданите следят обществено-политическия живот? Запознати ли са с решенията, които се обсъждат/ приемат от местната власт и националните институции?
  • Доколко хората участват в доброволчески инициативи, даряват за каузи, членуват в организации?
  • Доколко хората са готови да се включат в граждански инициативи и действия?

Област 3: ЕФЕКТ (ВОДИ ЛИ ДО ПРОМЕНИ ГРАЖДАНСКОТО УЧАСТИЕ)

3.1. Резултат от гражданските инициативи/ участие

  • Постигнати ли са и в каква степен целите на инициативата/ консултацията? Постигната ли е промяна в разглежданите проекти на документи/ решения?
  • Има ли реален резултат от поставените от гражданите искания/ предложения/ становища –какви стъпки са предприети, за да се продължи започнатото чрез гражданската активност? Кой работи по следващите стъпки и как са включени гражданите? Има ли промяна в отношението на институциите?
  • В кои сфери е най-ефективно гражданското участие? Кои форми на гражданско участие са най-ефективни? На кое ниво – местно, регионално или национално?

3.2. Промяна в средата

  • Постига ли се промяна в нормативната рамка/ в политиките - как се е променил политическият, икономически и социален контекст в резултат на гражданските инициативи?
  • Промяна в гражданската активност – наблюдава ли се повишена активност, капацитет на организациите и ефективност на инициативите?
  • Наблюдава ли се повече организираност на гражданите – в групи, организации, мрежи, коалиции?
  • Наблюдава ли се промяна в отношението на медиите към проблема/ въпроса, обект на инициативата?

Таблица за изчисляване на общата оценка:

Показател

Област 1

1.1.

1.2.

Област 2

2.1.

2.2.

Област 3

3.1.

3.2.

Обща оценка

 

Оценка 0 – 6